Сърцето ми спря, когато твърдо заяви пред мен: „Тук съм, за да служа на хората чрез дарбите си. Няма да взимам пари за тях. Така съм призвана.“

Изтръпнах… точно бяхме свършили една много дълбока медитация. Често, когато традиционните методи ударят на камък, се обръщам към духовните си познания и практики. Работихме върху онова, което я блокира да привлича поток от клиенти и финансови средства. Разработихме стратегия как да представи себе си пред своята аудитория. Подготвяхме текстове, с които да информираме и подканваме. Всичко вървеше добре. Но вътре в нея се беше загнездило някакво усещане за неудовлетворение и несигурност. Въпреки, че ми се доверяваше и много упорито работеше за своето презентиране пред хората, които я познават в социалните медии, нещо я спираше. Нещо зацикляше.

С времето и практиката съм натрупала широк арсенал от методи и средства и с Дияна използвах почти всичко, което можеше да се приложи за нейния случай. Но навсякъде отивахме в задънена улица. Нещо не сработваше. Тя не се отказваше. А това ми даваше необходимото гориво да продължавам да търся заедно с нея.

Точно в този ден, интуицията ми подсказа да пусна правилата и всичко познато и да се гмурна с нея в несигурния свят на въображението. Затова я поведох към дълбоко вътрешно пътешествие. Не знаех къде ще отидем. Просто следвах знаците, интуитивните си усещания и духовните си дарби. Тя беше пропита от страхове за настоящето си, които се проявяваха в медитацията и я дърпаха надолу. Не й позволяваха да издигне съзнанието си над тях и да погледне на ситуацията от по-висока перспектива.

Знаех, че трябва да поддържам за нея високо ниво на енергия, за да й дам сили да се отскубне и издигне. Разчитах единствено на своята воля и вяра. И тя успя… успя да отскочи и да се срещне със себе си от по-високо. Успя да види житейските си уроци и при нея слезе онази дълго търсена увереност в собствената стойност. Тя вече знаеше коя е и защо е дошла. Знаеше какво има да научи и какво да даде на света. И това и донесе смирение и усещане за служене.

Увереността, с която взе решение за мен беше удивителна и в същото време плашеща. От чисто човешка перспектива се изплаших да не повлияя по грешен начин на нейния път и да спомогна за нейния финансов крах. Но тя беше непоклатима.

Излезе от медитацията друг човек. Не онази плахата и свита Дияна, която влезе в кабинета ми преди близо 10 години. Когато се съгласих да работя с нея, разпознах в нея огънчето доброта и чистота, които тлееха и чакаха да бъдат извадени наяве. Тогава тя беше наясно със своите дарби, но беше твърде несигурна, за да ги заяви на света и да поеме мисията си да лекува хората с енергия и ясновидство. Това вече беше далеч зад гърба й. В кабинета ми стоеше една решителна жена, която знаеше какво трябва да направи.

Нейната дарба като че ли долови промяната и забълбука. Усети се като кошер усърдни пчелички, които нетърпеливо чакат да бъдат пуснати на работа. Дияна взе лъжичката от кафето пред себе си, сложи я на ръката си и тя залепна там. Опитах се да я отлепя и го направих с усилие. Невероятно! Върнах лъжичката на ръката й, а Дияна продължи да я гледа. Тогава лъжичката започна бавно да се огъва. Бях чела за тези неща, бях виждала по телевизията и все съм си мислела, че вероятно е някакъв монтаж. Но това сега се случваше в моя кабинет, пред собствените ми очи. В този момент Дияна се притесни да не развали сервиза ми от кафени лъжички и започна да огъва лъжичката наобратно. Така ме остави без трофей.

Те, дарбите, не са за да предизвикват сензация, а за да служат. Едно огъване не означаваше нищо друго освен потвърждение на току що извършеното вътрешно чудо на преобразяването. Когато човек се свърже със себе си и енергията му потече в „неговата“ посока чудото не закъснява.

И другото чудо също не закъсня. Същият ден вечерта, Дияна ми се обади развълнувана и каза: „Работи! Наистина работи!“ Хората бяха реагирали добре на нейното решение да служи и искаха да й се отплатят всеки по своему и по този начин с течение на времето тя успя да запълни графика си и да заработи ефективно и удовлетворяващо за самата себе си и за своите вече многобройни клиенти. Впоследствие, решихме да разделим работата й като масажист, където ценоразписа се запази и енергийната практика и ясновидството, за които тя нямаше фиксирани тарифи. Оказа се нейната работеща формула.

Звучи фантастично, нали? Това, което Ви спестих обаче бяха 10те години упорита работа и изграденото между нас доверие.  С Дияна започнахме още тогава да разчистваме място за нейните таланти и умения. Работили сме дълги часове за нейната увереност. За това да се отвори към хората. За това да започне да прави нещо за себе си. За това да се научи да се забавлява. Откри танците, които и сега са нейна страст и начин да изразява себе си. Научи се да пуска старото, за да освободи място за новото, което напираше да излезе. Имахме няколко години „отпуск“ една от друга, но онова, което беше останало неотработено тогава, искаше да излезе точно в този момент. Отне ни цяла година работа.

Нашите дарби и таланти често лежат, заровени дълбоко, под пластове несигурност, натрупани вярвания, че нещо можем или не можем, неувереност, липса на вяра и често липса на воля за промяна.

Същото се случи и с моите дарби да работя енергийно като далечно забравено хоби, което ме забавляваше в миналото и ми даваше дълбоки осъзнавания, които мислех да запазя само за себе си. Но съдбата обича да си играе с хората. И предизвика и мен. Чрез Дияна.

Бях свидетел на нейното постоянство и най-вече на куража, въпреки страховете си да стане и да заяви себе си. Това отключи в мен искрата, която отдавна ми пареше и ме подтикваше да предприема действие. Моята логическа страна, която чисто академично беше свикнала да търси доказателства и начини за измерване на резултата, онази част от мен, която планира и подрежда, ме спираше, като не просто ми шепнеше, а направо крещеше в ухото ми: „Ти луда ли си да се занимаваш с „несериозни“ неща?“ И аз слушах, защото вярвах.  И проверявах и измервах… До момента, когато това започна да не сработва. Куражът на тази малка и крехка, вече само на ръст, жена отключи в мен моя кураж да захвърля правилата и да търся нестандартното отвъд тях, дори то да не може да бъде доказано или измерено.

В нашата работа текат два потока – от терапевта към клиента и от клиента към терапевта. Този обмен задейства силни процеси в нас като хора. Нашата работа носи промяна, но и променя самите нас. С Дияна моята голяма промяна нахлу с мощна сила и ми върна вярата и куража. Вярата и куража да разгърна своите собствени „несериозни“ таланти.

Вече и аз знам, че моят път минава отвъд границите, правилата и процедурите на измеримото и не се страхува да се гмурне в необяснимото. Този разказ е моята благодарност към нея – жената, която извървя своя път към своята истинска същност и вдъхнови и мен да направя същото. Разгледайте нейния профил във Фейсбук: Дияна Божинова

Следват и други разкази от практиката, които са все още в проект. Всеки един от тях ще се появи в публичното пространство след изричното съгласие на главния герой. В повечето от тях клиентите ще са с измислени имена и някои факти ще бъдат променени, за да запазя конфиденциалността. Целта на тези разкази е познавателна.

Ваш вдъхновител на промяната

Ралица Христова

М: 0886736772

www.ThinkAndChange.com  

https://www.thinkandchange.com/prizvanieto/