Как предизвикателствата отключват креативността?

Предизвикателството е неизменна част от коучинг процеса. Първо, защото коучингът е насочен към действието и резултата. Без действие светът щеше все още да е само една красива идея. Второ, защото води до осъзнаване на важни неща, които в нормална ситуация и при нормални обстоятелства не са достъпни за нашия разумен ум.

Нека първо се спрем на думата предизвиква – ПРЕДИ и ВИКА. За мен предизвикателството е нещо, което те вика да вървиш напред. Нещо, което е пред теб, може би толкова близо, че е необходима само една малка крачка и поради това ти изглежда невъзможно голямо. Много често когато направим тази крачка се оказва, че и нещото не е толкова голямо и стъпката не е толкова трудна. Трудността идва от ума и нашите очаквания. Толкова често мислим за най-лошото, за най-страшното, че забравяме да се зарадваме. Когато направим първата стъпка, бариерата пада. И сме там. И разбираме, че е безвъзратно. Просто защото бариерата се е трансформирала и ние не сме същите. Вече знаем първото важно нещо за себе си. ТОВА ГО МОГА!

Имало два типа хора в живота ни – онези, които ни предизвикват и ядосват и онези, с които споделяме живота си и ни подкрепят. Често се сърдим на първите. Класифицираме ги като дразнители и дори врагове. Но не са ли именно това хората, които са нашият двигател по пътя на успеха? Не ни ли дават те ценна информация, за това, което ни ограничава? Не ни ли изваждат точно те от удобната ни зона на комфорт, хвърляйки ни в живия живот на себеоткривателско пътешествие?

Днес направих първата крачка в преодоляването на това да остана сама в тъмното. Прекарах цяла вечер сама на палатка. Когато се върнах вкъщи, дъщеря ми ме попита: Мамо, как е? Сега не се ли страхуваш? Отговорих ѝ: Напротив! Страхувам се, но знам, че го мога и мога пак да го направя.

Да, изпитвах страх насред красотата на един невероятен лунен пейзаж. В мен бушуваха два типа чувства. „Боже, колоко е красиво тук….“ и „ Ами ако сега изкочи нещо от храстите отзад?“ Нищо не изскочи, освен няколкото щуреца, които вероятно са ме приспали малко по-късно. Но в сърцето ми остана споменът от прибоя, луната и лунната пътека, усещането от пясъка по краката ми… И това, че го МОГА. Докато бях сама в тъмнината се научих да се моля. Нещо, към което изпитвах съпротиви. Молих се на Бог, на Ангелите и на всички, за които се сетих. Молих се за закрила и успокоение. И не щеш ли, малко преди да свърша с молитвата заспах. Събудих се от изгрева на слънцето и гласовете на група хора, дошли да посрещнат първите слънчеви лъчи в прегръдката на морето. Излязох от палатката, вдишах свежия морски въздух, протегнах се и се почувствах ЖИВА. Отдавна не бях изпитвала това чувство на гордост и победа. Бях победила себе си. Точно тогава осъзнах, че не съм сама. Бях едно с продуждащата се природа. Бях едно с първите лъчи, меката топлина, утихналите вълни, мързеливо разхождащите се по брега чайки. Имала ли съм друг път възможността да изпитам всичко това? Да, хиляди такива, но не ми е стискало.

В нощната си одисея, осъзнах и колко стопляща е подкрепата на приятелите и тяхната вяра, че ще се справя. Осъзнах и колко голяма е загрижеността на най-близките, които въпреки притесненията си, ме подкрепиха. Осъзнах колко сме свързани всички и как едно изпитание, споделено и подкрепено, сближава. И това накара сърцето ми да прелива.

Осъзнах също така как когато падне поредната бариера се отключва един нов потенциал. Някои го наричат полето на всички възможности. Едва тогава за определено време то става истински достъпно за теб. След като знаеш, че това го можеш, кое е следващото което НЕ знаеш, че можеш? Домино ефектът на разширяващото се съзнание. Ето тук е и мястото на креативността. Тук се свързваш с нестандартното и неподозираното. Откриваш в себе си сили, възможности, варианти и идеи. Отваряш цяла нова Вселена. И знаете ли какво, тя винаги е била там.

Поради всичко това, скъпи приятели, днес Ви призовавам да прегърнете хората, с които пътувате и споделяте потенциала си и мислено да благодарите на всички онези, които Ви дразнят. Без тях нямаше да е същото!

В заключение ще споделя – предизвикателството те вика напред, разчупва собствените ти ограничения, бори страховете, отключва нови възможности, разширява съзнанието и те тласка към следващото предизвикателство. Всичко това са характеристики на коучинга, креативността и промяната.

Какво следва ли? Много просто – ЩЕ ЛЕТЯ!

До нови срещи изследователи!

Ваш вдъхновител на промяната