Някой ни излъга - за истината, лъжата и още нещо

Казват, че истината освобождавала. Че ти помагала да видиш ограниченията, които сам си поставяш. Че успокоявала… Казват, че истината била ценна. А защо тогава толкова се страхуваме от нея? Защо упорито си затваряме очите и ушите за нея? Защо не приемаме нейното понякога некрасиво лице, а предпочитаме лъскавото, усмихнато и напудрено лице на ласкателството и ласкателите? Защо се сърдим на честните и ги квалифицираме като лъжци, когато ни кажат истината и засегнат егото ни?

Живеем в общество, където именно истината е безсрамно потъпквана. Нашето модерно технократично общество, гордо с постиженията на науката, достиженията на ума и полета на мисълта, точно това общество, оградено от компютри, телефони, безброй стоки за потребление, които уж ни спестяват време и пари, а те все не достигат, предпочита заблудите в живота си пред нещо толкова простичко като една истина.

Раждаме се с болка и с болка умираме. Защото преди още да се родим, ние като че ли се вкопчваме в това, което ще имаме и мигновено забравяме простичкия природен закон за неограничените ресурси. Не, не говоря за ограничените ресурси, които ни преподават в първи курс по икономика. Онези ограничени ресурси, които създават усещане за страх и недоимък, както и страх от недоимък. Говоря за НЕограничените ресурси в природата. Не живеем, не гледаме, не чувстваме, просто реагираме, безсъзнателни сме за всичко и всички около нас. Искаме, можем, правим и докъде стигаме? Имаме пари или нямаме пари – това в общи линии определя битието ни.

Някой ни излъга! Да, боли от истината, дотолкова доколкото сме приели лъжата за истина. Боим се да вдигнем глава и да се погледнем. Боим се един от друг. Приемаме лъжата и лицемерието, защото ни ласкаят. Отхвърляме истината, защото ни боли. Но така отхвърляме себи си. И колкото повече го правим толкова повече усещаме вътрешно недоволство. Онова гласче, което рови и тихичко напомня за себе си. Поради това всяка промяна започва с недоволство. С интуитивното чувство, че някъде нещо се обърка.

Някой ни излъга и ние взехме, че повярвахме! Някой най-безцеремонно ни излъга, че ние младите сме пораснали преждевременно, поумняли и помъдряли и можем да прескочим няколко стъпала и фази от живота си и да се хвърлим презглава да управляваме компании и дори държавата. Някой ни излъга, че сме готови, и ние пак повярвахме. И ето докъде я докарахме с нашите големи умове и липсата на стабилна основа и житейски опит. Когато прескачаш стъпала изпускаш важни уроци. Но кой да ти каже? А и чува ли някой?

Някой излъга нас жените, че трябва да сме равни на мъжете. Добре, да сме равни, дотолкова доколкото ни признават за равни. Но да сме равни като се състезаваме за надмощия с тях, вече си и лъжа. Ние сме различни и те са различни. Ние се допълваме и ако вървим напред ръка за ръка, ако обединим сърцето и ума, ще повдигнем планини.

Някой излъга младите момичета, че времето за кариера за една жена е между 20 и 40 години и след това за нищо не става. И се спуснаха момичетата още незавършили университет да правят кариера. И забравиха за семейство, приятели, деца. А биологичния часовник неумолимо тик-така. И после се оказва, че кариерата не е достатъчна, но времето е отминало.

Някой излъга тези, които са на върха, че преди да са се научили да управляват собствения си живот, собственото си семейство и да се грижат за собствените си деца, могат да управляват цяла държава и да поемат отговорност за нея. Някой излъга тия дето не са учили навремето, че могат да са умни, като са агресивни и силни.

И всички те ни лъжат. Лъжат и плашат. И ние им вярваме, защото ни е страх. Страх ни е да отворим очи и да видим, че в действителност унищожаваме природата, домовете си, морала си, ценностите, унищожаваме света и себе си. И то защото не искаме да приемем истината. Онази истина, която ще ни отрезви, ще ни събуди и накара да предприемем конкретни стъпки. Все още предпочитаме ласкателствата и ласкателите, които продължават да надуват балона. Днес добрата презентация, красивите картинки и празните думи печелят надпреварата. Защото чистата истина и свършената работа нямат нужда от презентация, но пък не се виждат. Целият ни живот е една красива, но празна презентация. Балон, който ние продължаваме да надуваме. Докога?

Вървим с гордо вдигната глава и със самочувствие до небесата срещу природните закони и се мислим за непобедими. Някой тук пак ни излъга и ние не само, че повярвахме, но и се втурнахме в лудешка надпревара да доказваме колко по-могъщи, силни и смели сме. Някой ни излъга, че можем да надхитрим природата и да си създадем нова, изкуствена, естествен заместител на старата. Но природата ни отговаря – първо тихичко, после силничко и ето че сме на етапа на наводнения, урагани, стихии, заметресения, войни….

Някой ни излъга, че можем да цапаме и прахосваме и забрави да ни каже, че е редно и да почистим след това, за да ни е уютно. И ето – тънем в мръсотия и боклуци и си мислим, че ни е хубаво. Измисляме супер прахосмукачки, които стерилизират домовете ни, а навън вали радиационен дъжд и гърмят атомни електроцентрали, падат бомби.

Някой ни излъга и ние повярвахме! Но най-вече лъжем себе си и унищожаваме и малкото истинно останало в нас. С бързи стъпки унищожаваме себе си и все още си мислим, че сълзите на децата или падащите бомби са песен, възхваляваща героизма на една нация. Не, те са зов за помощ! Те са гласът на истината, която чака да бъде открита. Настъпи времето на действието. Настъпи времето, когато илюзиите избледняват и остава само тя – ИСТИНАТА. Сега е време не да спорим, а да действаме. Не да се борим за надмощие, а да работим. Защото просто нямаме време. Защото часовникът на промените може би отброява последните часове на Земята, а ние не правим почти нищо, освен да спъваме онези, които се опитват да помогнат.

Говорим за криза – икономическа, техническа, финансова, морална, ценностна и въобще житейска. Отвсякъде ни заливат новини за убийства, кражби и измами. Остана ли област незасегната от лъжите. Нека отхвърлим оковите на лъжците и да спрем да лъжем самите себе си. Нека опитаме поне за един ден да не изричаме лъжи. Само един ден ще ни покаже колко сме се сраснали с лъжата. Учим децата си на благородна лъжа, а всъщност ги учим да лъжат. В името на нас самите и на нашите даца и на нашите родители – нека спрем за миг и проумеем накъде сме се запътили И ПРОСТО ДА ПРОМЕНИМ ПОСОКАТА.

Някой ни излъга! Ами да спрем да му вярваме!!!!